КОНВЕРЗИЯ

От създаването на психоанализата до наши дни съществува интерес към тези физически симптоми, които  нямат медицинско обяснение, нямат биологична причина, а са свързани с психопатологията на пациента. Всъщност Фройд създава психоанализата като започва да изследва именно такива физически симптоми – без адекватно медицинско обяснение. Исторически погледнато симптоми от този вид са попадали в две широки категории: конверзия и соматизация. „Има обаче липса на яснота и точност в използването  и смисъла на тези два концепта. Термините „конверзия” и „психосоматика”  понякога са използвани като взаимнозаменяеми понятия, друг път се отнасят към частично диференцирани феномени, а в трети случаи – да опишат значително различни форми на патология” ( Karen Gubb, 2010,33).

В ранните идеи на Фройд за конверзията стои предположението, че пациентите с множество телесни оплаквания всъщност преживяват дълбока психическа травма, която заплашва интегритета на Аза по един категоричен начин, а не цялостта на тялото. В основата на такава травма стоят събития със силни емоции като унижение, срам или дълбок морален конфликт. Фройд заключава, че физическите симптоми, които са резултат от психична травма всъщност представляват заместител или индиректен, символичен начин за изразяване  на удовлетворението на някои либидонозни и отмъстителни желания, асоциирани с травматичното събитие. „На тази база конверзията, близко асоциирана с хистерията,  трябва да се разглежда като израз на психична болка и конфликт в телесни термини” (  Karen Gubb, 2010,34).

Всъщност Фройд стъпва върху фундаменталното предположение и поддържа твърдението, че физическите симптоми имат своя смисъл – при конверзиите връзката между тялото и ума е много тясна и символична. Изтласканите травматични мисли и чувства излизат на „повърхността” замаскирани като физически симптоми и оплаквания.

Съществено допълнение и разширение на идеите на Фройд за конверзията прави Джордж Енджъл, който успява да свърже такива дисциплини като медицина, психиатрия и психоанализа и да разшири обсега на психосоматичните изследвания в клиничната практика като идентифицира ролята на  човешките  взаимоотношения  в регулирането на психичните и телесни процеси (Graeme J. Taylor,2002,). Енджъл вижда човешкия организъм като психо-биологична единица, непрекъснато отворена и подложена на външни въздействия – от околната среда и хората в нея. Той отхвърля термина „психосоматични заболявания” и утвърждава, че основната задача е да се идентифицират психо-социалните фактори, които правят хората податливи на различни заболявания. Енджъл създава био-психо-социалния модел на болестта. В основата на този модел на болестта според Енджъл, стоят взаимоотношенията между ума, тялото и околната среда. Същественият принос на Енджъл се състои в създаването на нов, различен от досегашните, интервюиращ метод за оценка на психологическите данни за пациентите, които могат свободно и спокойно да говорят за себе си, семействата си и взаимоотношенията с други важни за тях хора, а така също и за своята симптоматика. В това интервю предмет на наблюдение от страна на лекаря са жестовете, позата, лицевата ескпресия, начина на говорене на пациента – всичко това като „суров“ материал за набор от научни данни. Използвайки наблюдението, интроспекцията и диалога, Енджъл достига до по-задълбочено разбиране за начините, посредством които психичните процеси и околната среда могат да повлияят върху телесните процеси. Енджъл твърди, че отношенията в диадата майка-бебе са важни не само за психоанализата, но и за разбирането на психосоматичните процеси. Последните проучвания в тази посока доказват, че майката е не само външен регулатор на поведението на бебето, но тя се явява и „регулатор на невро-химичните процеси, протичащи в съзряващия мозък на детето“ (Graeme J. Taylor,2002,451). Изключително интересни са наблюденията и изводите на Енджъл, които прави от работата си с пациенти, болни от улцерозен колит. Повечето от тях имат силна взаимно зависима връзка с една или две от ключовите фигури в техния живот – в повечето случаи това е майката или партньора на пациента. При тези пациенти липсва капацитет за установяване на топли и зрели приятелски взаимоотношения. Отключването на болестта или нейните релапси почти винаги започват, когато значими за пациента взаимоотношения по един или друг начин са застрашени или прекъснати и към тази загуба  пациентът проявява силни чувства на безнадеждност, безпомощност и отчаяние. Енджъл също така наблюдава и сериозни дефицити във функционирането на Аза при пациентите болни от улцерозен колит. Той не проучва задълбочено тези свои наблюдения, но отдава това на силната и зависима взаимна връзка на пациентите с техните майки. Той забелязва, че тези пациенти стават много зависими  и от лекарите си или пък въобще не могат да установят връзка с тях, или в най-добрия случай връзката лекар-пациент е доста „изкуствено” поддържана.  В свои по-късни проучвания Енджъл открива много честа  взаимозависимост между загубата на обект, силното емоционално безпокойство и тревога и възникването на исхемичен инсулт. За тези пациенти е характерно, че процесът на тъгуване е невъзможен поради силната зависимост към загубения обект като важен психичен регулатор и поради това загубата се преживява като загуба на част от Аза. Използвайки психоаналитичния подход към пациенти със соматични заболявания, Енджъл се опитва да разбере природата на физическата симптоматика, която не може да бъде изцяло обяснена от конвенционалната медицина. „Той обяснява много от физическите симптоми с психичните механизми на конверзията, където идея, фантазия или желание е символично изразена чрез тялото” (Graeme J. Taylor,2002,452). Енджъл разграничава симптомите на конверзията от симптомите на хипохондрията. Енджъл твърди, че симптомите на хипохондрията имат „постоянен, изискващ и персекуторен характер и понякога приемат качествата на соматична психоза”  (Graeme J. Taylor,2002,452). Енджъл има много съществен принос в концептуализирането на механизмите на болката и психодинамиката на необяснимата хронична болка. Енджъл отбелязва, че болката и нейното облекчение „влизат във формирането на междуличностна връзка и във формирането на основните идеи за добро и лошо, награда и наказание, успех и провал. Болката става начин за облекчаване на чувството за вина и следователно влияе върху тези отношения” (Graeme J. Taylоr, 2002, 453). В психодинамиката на болката Енджъл включва необходимостта да се страда като отговор към истинска или фантазна загуба или като отговор към чувството на вина, породено от интензивни агресивни или сексуални пориви.

„Най-общо казано Фройдистката идея за конверзията застъпва тезата, че конверзията е регрес в Едиповата фаза на развитие. Това предположение се налага от факта, че Супер егото, което играе съществена роля в процеса на конверзията е неразделна част от успешното решаване на Едиповия комплекс. Енджъл оспорва тази теза и твърди, че конверзионните механизми са регрес в пре-гениталните фази на развитие”( Karen Gubb, 2010,38).

Джордж Спърлинг  твърди, че Егото и Супер егото на пациенти, страдащи от конверзионна хистерия не разрешават на неприемливи и неразрешени импулси и пориви да бъдат възнаградени. Когато тези защити са застрашени от провал, то тогава неприемливите импулси и пориви излизат на повърхността като физическа  симптоматика. Според него това са силни защити, които се реализират чрез регрес в ранни етапи на развитие – пре-Едипови, защити срещу фантазии и желания, присъщи на самата Едипова фаза.

Прочетете трета част на статията от тук!