Психосоматиката – тялото, което мисли, чувства и говори – част 1
ЧАСТ I
СМИСЪЛЪТ НА ТЕЛЕСНИТЕ СИМПТОМИ
„Соматизацията е тенденцията някои хора да преживяват и да комуникират психологическия дистрес под формата на телесни симптоми“ ( Trevor A Hurwitz,2004,172). Основен отличителен белег и признак на тези телесни симптоми е че те не могат да бъдат обяснени от конвенционалната мeдицина. В повечето случаи тези симптоми са не един, а множество, с доста неясно или нетипично проявление. Те могат да се отнасят до една или повече от физиологичните системи на тялото или техните функции. Тези пациенти в повечето случаи са зле посрещани в лекарските кабинети и динамиката на връзката лекар-пациент е негативно заредена и от двете страни. В повечето случаи също така подлежащият психологичен дистрес е неглижиран и подценен или дори неразпознат. Всичко това води до големи дефицити в личното, социалното и професионално функциониране на пациента.
Според диагностичните критерии на DSM–IV-TR тук влизат дисморфното разстройство, конверзионното разстройство, хипохондриазата, соматизационното разстройство, болковото разстройство, недеференцираното соматоформно разстройство и соматоформно разстройство, неспецифицирано другаде.
Телесните симптоми, необясними от конвенционалната медицина, са всъщност „защита срещу психична нестабилност. Като всички други интра-психични защити и тази, възпроизвеждайки симптомите намалява вътрешно-психичния дистрес.“ (Trevor A Hurwitz,2004,173). Това е първичната и несъзнавана цел, „изгода“ от процеса на соматизацията. Първичната цел е да възстанови психичното равновесие, но на определена цена обаче – неприятните телесни изживявания.„Вниманието е пренасочено към симптомите и истинският проблем и източник на психичната нестабилност е блокирана или преживявана само частично, следователно остава неразпозната. Заплахата към психичния интегритет произвежда тревожност, която мобилизира телесни защити. Тези защити са отговорни за неорганична телесна симптоматика, която преработва психичната болка в телесна болка. Този процес конституира първичната психична изгода“ (Trevor A Hurwitz,2004, 173). Пациентите вярват и чувстват, че са болни. Те не съзнават подлежащия телесните симптоми психичен дискомфорт. Пациентите също така не знаят и не съзнават, че „донасят“ в лекарските кабинети „фалшиви“, пвсевдо симптоми. Тези симптоми могат да бъдат кардиологични, дихателни, уро-генитални, гастро-интестинални, мускулно-скелетни, неврологични. Тяхното дълбоко убеждение е „аз съм физически болен“. Но тези симптоми нямат органична причина, тяхната честота, начин на изява и продължителност не се съотнася към нито едно познато заболяване.
Веднъж появили се симптомите обаче, носят и много вторични ползи, „изгоди“, които могат да бъдат съзнавани или несъзнавани. В повечето случаи това е по-специалното отношение от близките и приятелите, повечето внимание, съчувствие, грижи, някои маладаптивни и манипулативни стратегии за справяне с определени житейски ситуации като отказ, нежелание и избягване да се поема отговорност, липсата на всякакво авторство върху личния живот, някои финансови и социални облаги или пък дори упражняване на емоционална принуда от страна на болния върху близките му за реализиране на негови определени желания и дори капризи.
Прочетете втора част на статията от тук!