Хипохондрия – част 2
Хипохондрия – заболяване без болест
Част 2
В своята книга „Хипохондрията – злощастните фантазии” Сюзън Баур казва следното: „Да бъдеш болен е начин да се съгласиш, че си безпомощен. Хипохондрията е почти перфектното решение на опасна и затрудняваща ситуация, болният, независимо дали е дете, съпруг, съпруга, наемен работник е уязвим и получава едновременно и защитата, и вниманието, за които копнее, извинява своята изключителна зависимост, „връзва” защитаващия го до себе си /кой би могъл да изостави някой, който е сериозно болен/, причинява му/й доста ядове и неприятности като така го наказва за дето е толкова досадно и належащо необходим, а също така наказва и себе си за стаените лоши чувства към себе си и защитаващия го. По този начин страдащият от хипохондрия овладява объркването си от това, че е зависим, враждебен, овладява и чувството си на вина, като ограничава тези проблеми в един ъгъл на собствения си живот – тялото, но същевременно отрича първичния резултат от това объркване, а именно тоталната и просмукваща се липса на независимост и самоуважение. Собственото си чувство за безполезност хипохондрикът го замества с болестта – една форма на провал, за който никой няма да го обвинява. Или казано по друг начин, той би бил силен, независим и обичлив, само ако не беше болен.”(Susan Baur, 1989,5) Обобщено – вторичните ползи от това да бъдеш в ролята на болен е да получаваш внимание, подкрепа, обгрижване, любов, да не поемаш отговорности за себе си и за своето обкръжение или поставени задачи, да извиняваш провала и неуспехите си.
Счита се, че причините за хипохондрията са от психологично, биологично и социологично естество в непрекъснати интеракции . Никога не е само една причината за появата на хипохондрия.
Психодинамично хипохондрията се обяснява като един от няколкото маладаптивни патерни на поведение, които биха могли да започнат в периода, когато малкото дете изпитва сериозни проблеми да се сепарира от свръх протективната майка, която пък от своя страна удовлетворява не потребностите на детето, а своите лични и егоистични потребности. В тези случаи детето изпитва сериозни проблеми да осъзнае собствените си граници, границите на мислите си или пък дори физическите си такива и това го затруднява да изгради чувството си за своето собствено АЗ. Някои психоаналитици поддържат тезата, че в повечето случаи детето е впримчено във взаимно зависима връзка с обгрижващата фигура, в повечето случаи – майката. Но и в двата случая чувството на детето е че не може да оцелее само без защитата на могъщата обгрижваща и протективна родителска фигура, въпреки че тази протективна фигура е отчайващо и заплашващо несигурна и на която на може да се разчита или по една или друга причина е недостъпна. В такива случаи детето, за да получи любовта от която се нуждае се отказва и захвърля независимостта и прави всичко, каквото иска обгрижващият го. Така това дете ще стане възрастен – силно зависим и с липса на самоувереност, самоуважение и чувството за собствената си ценност. Други теоретици изтъкват като причини за развитие на хипохондрия в зряла възраст вероятното обгрижване на детето от силно тревожна майка, чиято тревога й пречи да регулира чрез отразяването (affect mirroring) емоционалния афект на детето, да удържа неговите страхове, защото самата тя е изплашена. Така това става причина в по-късна възраст да се създаде модел на поведение, наложен всъщност от майката, при който вече порасналият не успява да овладее тревожните си и плашещи мисли.