Хипохондрия – заболяване без болест

Част 1

Думата „хипохондрия” буквално преведено от древногръцки означава „под ребрата” – там където древните гърци са вярвали, че повечето от симптомите започват.  Днес хипохондрията се разглежда като емоционално състояние и се отнася към  регистъра  на тревожните психични разстройства.  Хипохондрията е „дълбоко емоционално преживяване, интензивен страх  от наличието на тежка и неизлечима болест. Хората с хипохондрия се страхуват от болести с лоша прогноза – рак, множествена склероза, СПИН, инфаркт, инсулт.”  (д-р Ирина Лазарова). Хипохондриците вярват и се страхуват, че са сериозно болни независимо от уверенията на лекарите за липса на заболяване или резултатите от изследванията. „Такива пациенти са предизвикателство още от времето на Хипократ” (Shelly Reese, 2013,1).

Хипохондрията се проявява по различен начин – някои хора са толкова загрижени и тревожни  за собственото си здраве, че непрекъснато имат натрапчиви, преследващи ги, маниакални дори мисли и усещания, които ги карат да се съветват непрекъснато  с близки, приятели, познати или ходят по лекари, правят изследвания и прегледи.  Други толкова се страхуват от всякакъв намек за наличие на болест, което води до това да избягват да търсят лекарска помощ дори за малки проблеми, така  че за нещастие понякога се стига дотам, да оставят сериозно заболяване да се развие, без да бъде диагностицирано. Също така има хора, които живеят в отчаяние и депресия, убедени че имат застрашаващо живота заболяване и никой лекар не би могъл да им помогне, приемайки болестта като наказание за постъпки в миналото. Често хипохондрията е съпътстваща форма на други психични разстройства в повечето случаи на голям депресивен епизод, обсесивно-компулсивно разстройство или паническо разстройство. Хипохондричните симптоми обикновено се появяват, когато човекът се намира в състояние на силен дистрес след някакво преципитиращо събитие – в период на възстановяване след тежко боледуване, след смърт на близък, след раздяла.  „Страховете от болестите са начин, по който мислим за себе си, за собствения си живот, за оцеляването си, за отношението на другите към нас. Всичко се върти около живота и качеството на живота” (д-р Ирина Лазарова). „Хипохондрията се увеличава много напоследък, тъй като индивидуализмът започва да доминира в цивилизования  свят и човек трябва много по-еднолично да носи отговорност към себе си, за разлика от предишни епохи, когато отговорността е била на семейството или на определен вид общност, т.е. била е разпределена и облекчена….Хипохондрията е проблем на по-зрялата част от живота, когато човек осъзнава, че определени неща зависят единствено от него. ”  (д-р Ирина Лазарова).  Хипохондрията е силен вик, отчаяна молба за помощ, зов за внимание – „самотен съм, несигурен съм, страхувам се, уплашен съм, чувствам се уязвим” – в общи линии това е смисълът. В повечето случаи тя е присъща на емоционално самотните хора, хора разочаровани от отношения, партньорства, житейски обстоятелства, тези, които по една или друга причина вярват, че истински не биха могли да разчитат на никой, хора които имат сериозни проблеми с доверието към своето обкръжение, хора – перфекционисти, хора, на които им е много трудно да признаят на съзнателно ниво, че имат нужда от помощ, хора, за които провалът е напълно неприемлив, хора – несигурни, без самочувствие и самоувереност.

Прочетете втора част от статията тук!